Информация за длъжника

Права и задължения на длъжника

Получих известие за образувано дело при съдебен изпълнител. Какво да правя?

В случай, че длъжникът не може да изплати дълга в течение на този срок, той трябва незабавно да се обърне към частният съдебен изпълнител, да го уведоми за своето имотно състояние и да предложи погасителен план за съществуващото задължение, удовлетворяващ претенциите на взискателя.
Колкото по-бързо след получаването на известието длъжникът погаси дълга, толкова по-малко ще бъдат неговите разходи, свързани с изпълнителното производство. В известието е указан срокът за доброволно изпълнение.

№ 1

Покана за доброволно изпълнение по влязло в сила съдебно или арбитражно решение. В този случай, длъжникът няма право да възразява относно основателността на дълга, освен ако вече е заплатил сумата. 

№ 2

Покана за доброволно изпълнение, издаден по чл.417 ГПК /въз основа на  един от следните документи  – запис на заповед, нотариално заверено споразумение, ипотека, нотариален акт, извлечение от счетоводните книги на банка и др./виж чл.417 ГПК//. В този случай с поканата за доброволно изпълнение длъжникът следва да получи и копие на заповедта за изпълнение издадена от съда. От получаване на поканата започва да тече 14 дневен срок за възразяване пред съда издал заповедта, в случай че длъжника не дължи сумата или част от нея.

№ 3

Съобщение по чл.410 ГПК за дължима сума въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение се връчва от съда и поради тази причина се приема, че поканата за доброволно изпълнение е връчена от съда и е изтекъл 14-дневния срок за доброволно изпълнение. В този случай нов срок за доброволно изпълнение на длъжника не се дава.

№ 4

Съобщение/Покана за доброволно изпълнение въз основа на акт за публично държавно или общинско вземане – Наказателно постановление, различни видове данъци и общински или държавни такси, патентни или данъчни декларации.

№ 5

Съобщение за наложен запор или възбрана въз основа на издадена от съд обезпечителна заповед.

№ 6

Съобщения и Уведомления в хода на изпълнителното дело – за запор, за възбрана, за разпределение на суми, за опис, за продажба, за въвод и други. Тези съобщения се изпращат при извършване на изпълнителни действия.

В някои случаи посочени по горе, частният съдебен изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си. Поканата за това доброволно изпълнение съдържа името на взискателя, на когото се дължи. Освен това има предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават и наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.         
Всеки длъжник трябва да знае и още нещо. Много е важно регистрираният в Общината постоянен и настоящ адрес да е актуален. Ако се окаже, че не пребивавате на адреса или няма лице което желае да получи за вас съобщението, съобразно чл.47 ГПК се залепя уведомление на входната врата и съобщението се смята за връчено след изтичане на 14 дена. А ако се окаже, че няма регистриран постоянен или настоящ адрес, то районният съд по местоизпълнението може да му назначи особен представител при установяване на това обстоятелството. Също така ако лицето не се открие на постоянния или настоящият адрес повече от 30 дена му се назначава особен представител по изпълнителното дело, като разноските са за сметка на длъжника.
Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл.50 от ГПК, връчването на всички съобщения и призовки за съдебните производства, включително и по изпълнителните дела, спрямо търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър става на посочения в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си без да е вписало в регистъра новия си адрес всички съобщения се прилагат към делото и се считат за редовно връчени.

Частният съдебен изпълнител няма възможност да следи постъпващите направо към взискателя вноски и съответно при образуване на изпълнителното дело той се основава само на акта, подлежащ на изпълнение и на заявлението на взискателя.       Случва се взискателят погрешно да представи за образуване на изпълнително дело изпълнителен титул, по който задължението вече да е погасено. Ако Вие своевременно и доброволно сте погасили дълга към взискателя, но все пак сте получили от частния съдебен изпълнител уведомление за същото задължение, трябва незабавно да се свържете с него и му представите надлежно заверена разписка от взискателя, писмо от банка /платежно нареждане или вносна бележка/, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство или други платежни документи, които потвърждават, че Вие своевременно сте погасили дълга към взискателя. В такъв случай вашето изпълнителното производство ще бъде прекратено и всички направени разноски са за сметка на взисактеля.

Да се консултира и упълномощава с адвокат по изпълнителното дело.
Да оспори вземането на взискателя, когато изпълнителният лист е издаден по реда на заповедното производство.
Да направи възражения пред частния съдебен изпълнител, относно несеквестируемостта на имуществото, срещу което е насочено изпълнението.
Да предложи изпълнението да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение или само срещу определена част от неговото имущество.
Да обжалва неправилните и незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител пред компетентния съд.
Необходимо е да се знае и още нещо. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
Да се оплаче в Министерството на правосъдието или в Камарата на частните съдебни изпълнители при неправомерно или неетично поведение на ЧСИ.
Длъжникът има право да получи от частния съдебен изпълнител информация за изпълнителното производство, да се запознава с документите и получава справки по тях и копия.

Още при получаването на поканата за доброволно изпълнение да се свърже с частният съдебен изпълнител и да предостави данни за имуществото си.
Да спазва разпорежданията на частния съдебен изпълнител.
Да не препятства изпълнението.
Да не се разпорежда със запорираното/възбранено имущество. С налагане например на запор длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Освен изплащане на дълга длъжникът трябва да заплати и всички такси и допълнителни разноски възникнали в хода на изпълнителното производство.

Законът (чл. 507 от ГПК) не само позволява, а и задължава едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да изпрати и запорното съобщение до всяко трето лице, към което длъжникът има вземане. Целта на законодателя е очевидна – да се попречи на длъжника да изтегли сумите от сметките си или да се разпореди с вземането си.
Запорът на трудовото възнаграждение или банкова сметка е само една обезпечителна мярка да се гарантира вземането. За нея не е необходимо предупреждение. Както и например за възбраната на недвижим имот. Така или иначе това обезпечение може да е само до размера на документираното вземане.
В случай, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповедно производство по чл.410 ГПК поканата за доброволно изпълнение се счита връчена от съда и съдебният изпълнител може незабавно да предприема изпълнителни действия – запори, възбрани, описи и др.

Имате няколко възможности:

  1. Да упълномощите адвокат, който да приложи пълномощното по делото и да получава вместо вас уведомления.
  2. Да посочите друго лице, което да получава уведомленията. /съдебен адресат/
  3. Да посочите електронен адрес по изпълнителното дело по което да се изпращат уведомленията. 

Да. Носи се наказателна отговорност лишаване от свобода при следните случаи.
„Наказателен кодекс 
Чл. 269. Който употреби сила или заплашване с цел да принуди частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.
Чл. 270. Който противозаконно пречи на частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Чл. 277. Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността ;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
   Отпадане на несеквестируемостта
От посочените забрани не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
От забраните по т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Чл. 446.  Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

В такъв случай трябва да се свържете незабавно с частния съдебен изпълнител, да уговорите среща с помощник съдебен изпълнител или съдебен изпълнител и му обясните ситуацията. За сключване на споразумение относно изплащането на дълга Вие трябва да постигнете съответстваща договореност с взискателя, тъй като без съгласието на взискателя частният съдебен изпълнител няма право да одобрява погасителен план за задължението. Ако сте договорили погасителен план на задължението с взискателя, представете го на частния съдебен изпълнител и той ще се основава на него при последващото погасяване на дълга.
Чл.454, ал.1 от ГПК дава възможност на физическите лица да се възползват от правото да внасят дължимата от тях сума както следва: 30% от целия дълг и след това по 10% от задължението всеки месец до окончателното му изплащане, като по време на плащането частният съдебен изпълнител спира принудителното изпълнение.
Това разсрочване не важи за юридическите лица, както и в случаите, когато принудителното изпълнение е насочено срещу заложени или ипотекирани в полза на кредитора вещи.

Таксите на частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и другите разходи се поемат от длъжника. Те се заплащат авансово от взискателя, но в хода на изпълнителното производство длъжникът поема и тези такси и разходи.
Освен това, длъжникът дължи и пропорционална такса, която се формира в зависимост от размера на задължението.

Поръчителят е солидарно задължен с титуляра на дълга и отговаря за неговото погасяване в пълен размер пред кредитора.
Изплатилият задължението поръчител може да се встъпи /суброгира/ в правата на удовлетворения кредитор и да търси сумите, заплатени от него, както от длъжника, така и съответна част от останалите поръчители.

Действията, който могат да се обжалват от длъжника са изрично изброени в чл. 435 ал.2, ал.3  ГПК – Длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована. В останалите случаи срокът тече от деня на съобщението. Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
Той обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
Необходимо е да се знае и още нещо. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Възражението се подава в 14 дневен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение в съда, който е издал заповедта за изпълнение. Бланка за възражение може да изтеглите от интернет или да ви се предостави от адвокат. Подаване в кантората на съденият изпълнител може да не се счита за редовно от съда, издал заповедта за изпълнение.

НАРЕДБА за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство

  Приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.

Чл. 1. С наредбата се определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл. 444, т. 7, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 2. (1) Определят се следните норми за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство:
1. на едночленно семейство – 25 кв. м жилищна площ;
2. на двучленно семейство – 40 кв. м жилищна площ;
3. на тричленно семейство – 55 кв. м жилищна площ;
4. на четиричленно семейство – 70 кв. м жилищна площ;
5. на семейство с 5 и повече членове – по 15 кв. м жилищна площ в повече за следващите членове.
(2) При определяне на необходимата жилищна площ се взема предвид и детето, което ще се роди.
(3) За задоволяване на специфични нужди към жилищната площ по ал. 1 и 2 може да се включи допълнителна жилищна площ (стая) до 15 кв. м, когато член от семейството страда от болест, която дава право на самостоятелна стая за живеене, съгласно списък, утвърден от министъра на здравеопазването, или се нуждае от помощта на друго лице съгласно експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. (1) Жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони.
(2) В площта по ал. 1 не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни

В случай, че сте платили направо на визскателя дължимата сума след образуване на изпълнителното дело, следва съответните такси да се преведат на съдебният изпълнител.
Таксите по съдебното изпълнение се дължат винаги независимо от начина на плащане /направо на взискателя или чрез съдебният изпълнител/, съобразно решение на Решение № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС и Решение №82 от 08.05.2012г. на ВКС – задължителна съдебна практика.